Сьорен Киркегор “Дневникът на прелъстителя“
Да се "вселиш" в едно момиче така, че изцяло да го завладееш, е изкуство, а да се "изселиш" от него - щедьовър. Последното обаче до голяма степен зависи от първото.
-...онзи, който не умее да се вживее в едно момиче тъй, че собствените му желания да бъдат изричани от момичето, той е и си остава некадърник.
- От неопределените пориви на любовта душата й нито изтънява, нито се отпуска - а тъкмо тази е причината, поради която много млади момичета не могат да обичат, това ще рече - да обичат решително, енергично, всеотдайно. В съзнанието си те имат някакъв неясен, мъгляв образ, обявен от тях за идеал, според който трябва да се нагажда истинският обект.
- От какво се страхува едно младо момиче? От духа. Защо? Защото духът преставлява отрицание на цялото й женско съществуване. Наистина мъжката красота, обаятелният характер и прочее са добри средства. И с тях човек може да отвоюва малко територия, но не и да спечели крайната победа. Защо? Защото това означава да воюваш срещу момичето с неговите собствени оръжия, които то винаги владее добре. С тези оръжия действително може да накараш едно момиче да се изчерви и да сведе поглед, ала никога не ще предизвикаш онзи неописуем, сковаващ страх, който прави красотата му интересна.
- "Млад рицар плаща пурпурен разстила и кани с поклон девица мила". Разпростирам своя плащ обаче не за да седнем заедно върху зелената морава, а за да изчезнем във въздуха, носени от крилете на мисълта.
За мен всичко е магия, привличане, стане ли по сценарий да се действа, тоест прелъстява, вече става измама.
Поздрави Вал!
Който много обича, много дава. Моралът изисква такова даване и вземане, при което да няма нараняване на други хора. Когато се обичат двама души и изключват всички други, това не е любов.
20.09.2021 01:49